За опазване на лозовата реколта от болести основно се разчита и до голяма степен се надценяват възможностите на химичния метод.
За црно вино најзастапени се: вранец, каберне, мерло, совињон, црн бургундец.
Целта на резитбата е да се формират здрави и високо продуктивни растения, а това се постига много по-лесно с използването на висококачествени професионални лозарски ножици и инструменти.
Още от времето на траките по нашите земи се е култивирало грозде и се е правило вино.
Най-заклетият враг на лозата е филоксерата, а през втората половина на лятото пагубно влияние оказват осите.
Първото пръскане обикновено се прави през март и преди набъбването на пъпките.
– тук спадат и причинителите на фитофторови заболявания по растенията. По присадените лозички с прояви на загиване (мокро гниене) /субстрат със специфични симптоми за тези патогени, при изолиране върху хранителни среди се откриваха структури, характерни за тази група патогени.
Изследва се произхода и разпространението на лозата, биология на лозата (морфологичен лозарство строеж), екология на лозата (климат и микроклимат, географска ширина, надморска височина, близост до водни басейни, релеф, изложение и почва), размножаване на лозата, създаване на лозя, резитба и формиране на лозата, отглеждане на плододаващи лозя, беритба и съхраняване на гроздето и ампелография (сортове грозде).
За по-хладните райони се препоръчва южно, югоизточно или югозападно изложение. При такива условия гроздето узрява по-рано и натрупва повече захари. По правило, колкото по-неблагоприятни са останалите условия, толкова по-южно трябва да е изложението спрямо слънцето.
Во овој период воведени се и сортите кои се застапени до денес, како: вранец, каберне совињон, мерло, бургундец црн, рајнски ризлинг, италијански ризлинг, шардоне, темјаника и многу други.
Лозата вирее успешно както на равнинен терен, така и по склонове и хълмове с различен наклон. При равнинен обаче се развива по-буйно и дава повече грозде, но с по-ниско качество. От друга страна, засаждането по хълмове е практика още от дълбока древност и се препоръчва, защото гроздето на такъв терен е по-висококачествено, а плододаването е по-равномерно. По хълмовете лозята се огрява по-продължително, температурите са по-подходящи, а слънчевите лъчи достигат повърхността на почвата под ъгъл, близък до правия.
Това би трябвало да се нарече декоративно лозарство, казва специалистът
Актуално Политика и факти Министерство на земеделието, храните и горите
Обогатяват се техните знания за връзката между качеството на и ... Основи на лозарството